Понякога най-тъжно е, когато не вали
Понякога най-тъжно е, когато не вали,
самотно е небето без гърмежите
и плачат изгреви без глас за дъжд,
умира в шепите ми времето…
Понякога на ум минавам светове,
летя без граници и пак съм твоя.
Очаквам те с наивност на дете
и в стихове обличам набосвода.
Понякога мечтая само да те има,
да търсиш мен в пламтящи залези.
И без дъжда да бъда жива,
летяща птица в огнена жарава…
Понякога най-тъжно е, когато не вали,
забравила съм слънцето и неговата ласка.
Не искам да е тъжно… Нека да вали,
и нека капките запълнят твойта липса…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
