Понякога наричат ме дете...
Чувствам се така безгрижна,
лекомислена, жадна за още...
Понякога наричат ме дете,
но не живее ли по едно във всяко човешко сърце?
Бягам от сънищата, а даже не ги помня,
просто страх ме е да заспя.
Не знам какво да очаквам,
пея, скачам - просто живея...
Страх ме е от чудовището под леглото,
като в приказките - дано тази да е с хубав край!
Крия се втрещена под одеалото,
а чудовище може би няма?
Заспивам свободна, не чувам, не виждам,
но все още ужасена до смърт...
Непорасла съм,
броя звезди, вярвам във вълшебства... все още!
Такава съм си аз, все още малка,
и отказвам да порастна!
Понякога наричат ме дете,
но не живее ли по едно във всяко човешко сърце?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ДиаНа Щерева Всички права запазени
