Feb 24, 2008, 7:18 AM

Понякога наричат ме дете...

  Poetry
706 0 4

Чувствам се така безгрижна,
лекомислена, жадна за още...
Понякога наричат ме дете,
но не живее ли по едно във всяко човешко сърце?

 

Бягам от сънищата, а даже не ги помня,
просто страх ме е да заспя.
Не знам какво да очаквам,
пея, скачам - просто живея...

 

Страх ме е от чудовището под леглото,
като в приказките - дано тази да е с хубав край!
Крия се втрещена под одеалото,
а чудовище може би няма?

 

Заспивам свободна, не чувам, не виждам,
но все още ужасена до смърт...
Непорасла съм,
броя звезди, вярвам във вълшебства... все още!

 

Такава съм си аз, все още малка,
и отказвам да порастна!
Понякога наричат ме дете,
но не живее ли по едно във всяко човешко сърце?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДиаНа Щерева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...