Понякога се случват чудеса,
с виновница основна - любовта ни -
в мечтите или в виртуалността
магии прави, преподреждайки ума ни.
Изгражда първо илюзорен облак,
от тези - розовите, с цветен аромат.
И, плувайки, забравяме страха си,
пренесли щастието в своя свят.
Летим магически, но тъй реално
запалваме звездите покрай нас.
Луната свети още по-нахално,
по пътя осветява ни в захлас.
А вятърът донася песен нежна
на херувими с арфи във ръце.
Музика - божествено вълшебна
изпълва с обич цветното небе.
Понякога се случват чудеса...
Повярваме ли, те ще оживеят.
В мечтите или в виртуалността -
шанс да им дадем. Да оцелеят.
© Таня Мезева Всички права запазени