Понякога ще бъда чуплива
И усмивката ми ще бъде една лъжа
Ходеща, дишаща и обичаща жена
Живяла за едни очи и едно туптящо сърце във нощта
Молеща се това да е светлина
Но изгасна тъй бързо твоя пламък
И при мен вече е мрачно
И не се питам
Дали си тук или не те виждам
Обещания ми даде вечни
А се оказа просто една илюзия човешка
Студения ти поглед няма да забравя
Че обичах те също няма да забравя
И прегръдките и милувките ти до днес ще останат
И някой ден в гроба си ще занеса, спомена за едно момче, което щеше да ми подари света
© Луиза Всички права запазени