7.09.2008 г., 8:26

Понякога си странна комбинация

1.2K 0 3

 

         Понякога си странна

               комбинация

 

Понякога си права – до крещене.

Съзнаваш без излишно суетене

нещата, от които си зависима,

които те превръщат не във хрисима.

 

Понякога си толкова първична,

необуздана  и  небрежно хаотична.

Зодиакално – лъв си сред овцете,

темпераментна – имаш го за двете.

 

Понякога – фатално безразлична,

за тебе поза толкоз нетипична,

за мене – мрачни мисли, притеснение,

за двете – спор с безкрайно обяснение.

 

Понякога си смъртно наранена,

разстроена, душевно уморена.

Но всеки път изправяш се и смело

поемаш пак напред със гордо чело.

 

Понякога си странна комбинация,

но тя е твойта женственост и грация.

Харесвам те такава – импулсивна.

Не ти отива хич да си пасивна!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет на всички, направо съм очарован!!! Срахотни стихове, страхотни хора ..... върха сте!
  • Ей, много е готин стиха.. Хареса ми
  • "Понякога съм страшно зла,
    понякога на луда аз приличам.
    На този свят за обич съм дошла,
    на този свят аз искам да обичам"
    - Не си спомням автора...но твоя стих е чудесен!
    Поздрав!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...