Понякога старчоците сме луди
ПОНЯКОГА СТАРЧОЦИТЕ СМЕ ЛУДИ
... нали от дъжд на вятър съм момче, и влюбвам се във някое момиче,
мен напоследък много ме влече – поне във стих, да бъда по-лиричен,
не ставам – да го водя на хотел, в любовните квартири крейзят други,
пък и не съм тъй безразсъдно смел, че бой съм ял от няколко съпруги,
далеч зад мен са мъжките ми дни, летях из тях като в красиви бездни,
сега навлизам в тъжни старини, в които нявга – всички, ще изчезнем,
белязан съм със болки от Любов, и болка за Любов – какво е? – зная,
аз вече суркам своя вехт пантоф през тихото преддверие – към Рая,
какво от туй, че Времето тече? – понякога старчоците сме луди! –
все още дишам – влюбено момче, когато за Любов светът ме буди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
