9.01.2019 г., 23:32  

Попитах продавачката

809 1 1

Ние сме малки фигурки във странен магазин
във BGmaps е там между забравата и „Алабин“,
зад продавачките обзети от администраторска умора
между печатите и ние чакаме да станем хора.

 

Попитах продавачката

 

пилотът от четвърти рафт, кога ще е човек
не можело, ми казаха, че май бил твърде лек
но той дори и като фигурка поиска да лети
и от рафта падна и с мечтите се разби.

 

Попитах продавачката

 

за онзи инженер, какво реши съдът ви канцеларски,
но някак всички млъкнаха, някак по снобарски
пет години мислят дали да мисли може той 
и като инженер ли мисли или като Толстой.

 

Попитах продавачката

 

а онова момиче, в папка 40 какво пише за него
(защото сте потиснати, не мъчете егото й)? 
Красива ли е? - дайте да я купи фирма фотографска
или художник по небето че е ценна да надраска.

 

Попитах продавачката

 

дали да ви разкажа и моята история, 
стояла в опаковката си тъжна, неотворена
но вратата се отвори, в магазина влезе ден
заедно с човек със поглед кадифен.

 

Попитах продавачката

 

дали по кадифето мога да танцувам
защото музика в сърцето ми бушуваше
и поисках си човек да съм с призвание - балета 
да съм пламъче в очите му да правя пируети

 

Попитах продавачката,

 

но тя ме информира - писмено и със печат,
че талант май нямам и са длъжни да ме спрат
да не се изложа пред важния човек, да не опитвам,
а погледа болеше го от мен като отлиташе.

 

Попитах продавачката

 

не можем ли и ние да мечтаем без разрешение?
Не можем ли и да живеем без извинение?
Не мога ли аз да повярвам без оправдание?
Не мога да се усмихвам без основание?

 

Попитах продавачката

 

дали тук вечно ще стоя и ще събирам прах?
Обърна се, за първи път лицето й видях:
Та тя също е фигурка, а съди за човечност!
"Ти си от захар", каза, "изобщо няма да си вечна!"

 

 И повече не питах продавачката...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Дачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...