Попитах продавачката

Ние сме малки фигурки във странен магазин
във BGmaps е там между забравата и „Алабин“,
зад продавачките обзети от администраторска умора
между печатите и ние чакаме да станем хора.

Попитах продавачката

пилотът от четвърти рафт, кога ще е човек
не можело, ми казаха, че май бил твърде лек
но той дори и като фигурка поиска да лети
и от рафта падна и с мечтите се разби.

Попитах продавачката

за онзи инженер, какво реши съдът ви канцеларски,
но някак всички млъкнаха, някак по снобарски
пет години мислят дали да мисли може той 
и като инженер ли мисли или като Толстой.

Попитах продавачката

а онова момиче, в папка 40 какво пише за него
(защото сте потиснати, не мъчете егото й)? 
Красива ли е? - дайте да я купи фирма фотографска
или художник по небето че е ценна да надраска.

Попитах продавачката

дали да ви разкажа и моята история, 
стояла в опаковката си тъжна, неотворена
но вратата се отвори, в магазина влезе ден
заедно с човек със поглед кадифен.

Попитах продавачката

дали по кадифето мога да танцувам
защото музика в сърцето ми бушуваше
и поисках си човек да съм с призвание - балета 
да съм пламъче в очите му да правя пируети

Попитах продавачката,

но тя ме информира - писмено и със печат,
че талант май нямам и са длъжни да ме спрат
да не се изложа пред важния човек, да не опитвам,
а погледа болеше го от мен като отлиташе.

Попитах продавачката

не можем ли и ние да мечтаем без разрешение?
Не можем ли и да живеем без извинение?
Не мога ли аз да повярвам без оправдание?
Не мога да се усмихвам без основание?

Попитах продавачката

дали тук вечно ще стоя и ще събирам прах?
Обърна се, за първи път лицето й видях:
Та тя също е фигурка, а съди за човечност!
"Ти си от захар", каза, "изобщо няма да си вечна!"

 И повече не питах продавачката...