Поплачи...
На Т.П.
Не, не тръгвай. Почакай, душице.
Остани още малко със мен.
Ще налея вино да пречистим
и живота, и спомена с теб.
Поживяхме със тебе, душице,
малко трудно, но все пак добре.
Хайде пий, ще те гледам в очите,
там ще видя ли краят поне.
Няма смисъл да плачем, душице.
След живота пристига смъртта.
Колко бързо изтекоха дните...
Не тъжи, то е орис това.
Уморени сме вече, душице.
То не беше живот и борба.
Без криле сме, а май че сме птици.
Нека пием, без сълзи, сега.
Идва краят. Дошъл е, душице.
Във тунела ни води следа.
Да затвориме двама очите...
Поплачи... ти си вече сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валдемар Всички права запазени
