Поплачи...
На Т.П.
Не, не тръгвай. Почакай, душице.
Остани още малко със мен.
Ще налея вино да пречистим
и живота, и спомена с теб.
Поживяхме със тебе, душице,
малко трудно, но все пак добре.
Хайде пий, ще те гледам в очите,
там ще видя ли краят поне.
Няма смисъл да плачем, душице.
След живота пристига смъртта.
Колко бързо изтекоха дните...
Не тъжи, то е орис това.
Уморени сме вече, душице.
То не беше живот и борба.
Без криле сме, а май че сме птици.
Нека пием, без сълзи, сега.
Идва краят. Дошъл е, душице.
Във тунела ни води следа.
Да затвориме двама очите...
Поплачи... ти си вече сама.
© Валдемар All rights reserved.
