Порцеланова ваза
Порцеланова ваза
Душата ми е счупено огледало,
безбройни малки стъкълца,
разпръснати върху кърваво одеяло,
раздраха сърцето на нощта.
Лъч прокрадва се ненадейно,
отразява се в опушените стъкълца,
дали ще може безпроблемно
да ги събере отново в една душа.
Дори да успее да ги нареди,
ще има следи от драскотини,
едва ли белега ще се заличи,
идеално залепени са, а пак боли.
И като счупена порцеланова ваза,
веднъж разбита, тя нe e като преди,
душата с вълшебен еликсир да помажа,
болката някак си ще притъпи,
но раната не ще изцери!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Павлова Всички права запазени
