Порцеланова ваза

nerina (Нина Павлова)
38 144

11.11.2007 г., 18:16 ч.

Поезия

630 0 3

Порцеланова ваза

Душата ми е счупено огледало,

безбройни малки стъкълца,

разпръснати върху кърваво одеяло,

раздраха сърцето на нощта.

Лъч прокрадва се ненадейно,

отразява се в опушените стъкълца,

дали ще може безпроблемно

да ги събере отново в една душа.

Дори да успее да ги нареди,

ще има следи от драскотини,

едва ли белега ще се заличи,

идеално залепени са, а пак боли.

И като счупена порцеланова ваза,

веднъж разбита, тя нe e като преди,

душата с вълшебен еликсир да помажа,

болката някак си ще притъпи,

но раната не ще изцери!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.