Порцеланова ваза
Порцеланова ваза
Душата ми е счупено огледало,
безбройни малки стъкълца,
разпръснати върху кърваво одеяло,
раздраха сърцето на нощта.
Лъч прокрадва се ненадейно,
отразява се в опушените стъкълца,
дали ще може безпроблемно
да ги събере отново в една душа.
Дори да успее да ги нареди,
ще има следи от драскотини,
едва ли белега ще се заличи,
идеално залепени са, а пак боли.
И като счупена порцеланова ваза,
веднъж разбита, тя нe e като преди,
душата с вълшебен еликсир да помажа,
болката някак си ще притъпи,
но раната не ще изцери!
© Нина Павлова All rights reserved.
