30.06.2016 г., 19:54  

Поредната равносметка

884 0 13

Модерен, задъхан сред бурния ритъм

на бизнес, реклами, транспорт,

за медийни зрелища тъй любопитен,

мечтаещ за вечен комфорт,

       привлечен от блясъка, роб на стандарти,

       замаян от шум на пари,

       мобилен, по-бърз с електронните карти,

       луд фен на богати звезди,

похарчил премного за плат и дантели,

лакиран, напудрен и с грим,

издигащ стени от стъкло и панели,

отравян от сажди и дим,

       длъжник на хазарта и винаги жаден

       за секс, опиати, под стрес,

       абсурден, конфликтен и груб, безпощаден,

       във век на научен прогрес

на всякакви бедствия вещ регистратор,

запазващ спокойния тон,

търговец на здраве и свръхконсуматор,

невярващ във власт и в закон...

       Живот, твърде често залаган на карта,

       превръщан във фронт, във затвор,

       стопиран преди да е стъпил на старта,

       пожертван от кървав терор!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Рени! Поздрави!
  • Добро утро и от мен, Мариане! Тук си толкова различен, но пък безпощадно прав. Поздравления!
  • Кети, Любо, Безжичен, благодаря ви за коментарите и високите оценки! Поздрави!
  • Малко е да ти кажа "Браво", затова просто мълчаливо ти свалям шапка...
    Почитания Мариане!
  • Разбира се, че е поезия. И то актуална. Бих казал жестока поетична картина на нашия унил, умиращ свят. Свят, в който тарикатите, крадците, "учените", "усвояващите" (разбирай: крадящите, които никой не иска да спре) обществени средства, наркоманите с наркотика "власт", истинските наркомани, педерастите управляват, раздават своето правосъдие и "знания"! Колко много казах, а в стихотворението всичко е ясно, точно и безпощадно! Браво!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...