Jun 30, 2016, 7:54 PM  

Поредната равносметка

  Poetry » Civic
885 0 13

Модерен, задъхан сред бурния ритъм

на бизнес, реклами, транспорт,

за медийни зрелища тъй любопитен,

мечтаещ за вечен комфорт,

       привлечен от блясъка, роб на стандарти,

       замаян от шум на пари,

       мобилен, по-бърз с електронните карти,

       луд фен на богати звезди,

похарчил премного за плат и дантели,

лакиран, напудрен и с грим,

издигащ стени от стъкло и панели,

отравян от сажди и дим,

       длъжник на хазарта и винаги жаден

       за секс, опиати, под стрес,

       абсурден, конфликтен и груб, безпощаден,

       във век на научен прогрес

на всякакви бедствия вещ регистратор,

запазващ спокойния тон,

търговец на здраве и свръхконсуматор,

невярващ във власт и в закон...

       Живот, твърде често залаган на карта,

       превръщан във фронт, във затвор,

       стопиран преди да е стъпил на старта,

       пожертван от кървав терор!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Рени! Поздрави!
  • Добро утро и от мен, Мариане! Тук си толкова различен, но пък безпощадно прав. Поздравления!
  • Кети, Любо, Безжичен, благодаря ви за коментарите и високите оценки! Поздрави!
  • Малко е да ти кажа "Браво", затова просто мълчаливо ти свалям шапка...
    Почитания Мариане!
  • Разбира се, че е поезия. И то актуална. Бих казал жестока поетична картина на нашия унил, умиращ свят. Свят, в който тарикатите, крадците, "учените", "усвояващите" (разбирай: крадящите, които никой не иска да спре) обществени средства, наркоманите с наркотика "власт", истинските наркомани, педерастите управляват, раздават своето правосъдие и "знания"! Колко много казах, а в стихотворението всичко е ясно, точно и безпощадно! Браво!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....