7.08.2007 г., 10:14

Поредният безличен ден

749 0 6

Поредния безличен ден.
Бюро, компютър, стол, цигара,
неон, вмирисан сутерен,
лавици, прах, класьори стари,
балатум с фигури в каре,
с протрити дупки и хлебарки,
диван, роман ( Джон льо Каре),
до него - пепелник с угарки,
врата, задръстен коридор,
продънен писоар, клекало
безводно, мирис на обор,
урина, хлорна вар, парцали,
прозорче, пукнато стъкло,
олющен цокъл - сив-зелен,
огромен паяк с потекло...
Поредния безличен ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • майсторът на словото може да опише
    и най-сивия ден толкова цветно, че да го вдишаш.
    И да ти стане неочаквано хубаво...

    поздрав*
    за майстора!
    и за паяка с потекло)
  • сиво ежедневие! Ако сам не си го разнообразиш-просто няма кой
  • Дано не е дълга поредицата!
    Чудесен стих!
  • Бравооо!!!
  • !!!
    Абсолютно...последния безличен ден....!!!
    Браво!!! Всички имаме такива дни..., кой повече, кой по-малко!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...