Aug 7, 2007, 10:14 AM

Поредният безличен ден

  Poetry
746 0 6

Поредния безличен ден.
Бюро, компютър, стол, цигара,
неон, вмирисан сутерен,
лавици, прах, класьори стари,
балатум с фигури в каре,
с протрити дупки и хлебарки,
диван, роман ( Джон льо Каре),
до него - пепелник с угарки,
врата, задръстен коридор,
продънен писоар, клекало
безводно, мирис на обор,
урина, хлорна вар, парцали,
прозорче, пукнато стъкло,
олющен цокъл - сив-зелен,
огромен паяк с потекло...
Поредния безличен ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • майсторът на словото може да опише
    и най-сивия ден толкова цветно, че да го вдишаш.
    И да ти стане неочаквано хубаво...

    поздрав*
    за майстора!
    и за паяка с потекло)
  • сиво ежедневие! Ако сам не си го разнообразиш-просто няма кой
  • Дано не е дълга поредицата!
    Чудесен стих!
  • Бравооо!!!
  • !!!
    Абсолютно...последния безличен ден....!!!
    Браво!!! Всички имаме такива дни..., кой повече, кой по-малко!!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...