14.07.2006 г., 2:20

ПОРЕДНИЯТ “РАЗОЧАРОВАН” БИЛЕТ

1.1K 0 0

ПОРЕДНИЯТ    “РАЗОЧАРОВАН”     БИЛЕТ

 

 

Протягам аз ръка към теб,

                                                      но ти не виждаш ме, далече съм

                                                      и с поредния “разочарован” билет,

                                                      аз отивам си и жив съм плет.

 

                                                      И мъка тегне в душата ми,

                                                      И всичките стихии-те са в мен,

                                                      а беше толкова вълнуващо

                                                      и ти го разруши за ден.

 

                                                       Отивай си, върви по своя път.

                                                       И аз по моя ще поема с високо вдигната глава,

                                                       помни, че дадох всичко аз за любовта,

                                                       защото името ми е ЖЕНА.

                                                       Сега търси си по-добра от мен,

                                                       която да те гали и целува.

                                                       А аз ще те забравя, както ти - за ден

                                                       и ще започне друг да ме вълнува.

 

 

                                                        Така се случва знай в живота,

                                                        Бумерангът връща се, помни,

                                                        ще носиш ти на времето хомота и

                                                        със сълзи ще си припомняш за отминалите дни…

БОЛИ,НАЛИ………….???                                    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...