ПОРЕДНИЯТ    “РАЗОЧАРОВАН”     БИЛЕТ

Протягам аз ръка към теб,

                                                      но ти не виждаш ме, далече съм

                                                      и с поредния “разочарован” билет,

                                                      аз отивам си и жив съм плет.

                                                      И мъка тегне в душата ми,

                                                      И всичките стихии-те са в мен,

                                                      а беше толкова вълнуващо

                                                      и ти го разруши за ден.

                                                       Отивай си, върви по своя път.

                                                       И аз по моя ще поема с високо вдигната глава,

                                                       помни, че дадох всичко аз за любовта,

                                                       защото името ми е ЖЕНА.

                                                       Сега търси си по-добра от мен,

                                                       която да те гали и целува.

                                                       А аз ще те забравя, както ти - за ден

                                                       и ще започне друг да ме вълнува.

                                                        Така се случва знай в живота,

                                                        Бумерангът връща се, помни,

                                                        ще носиш ти на времето хомота и

                                                        със сълзи ще си припомняш за отминалите дни…