15.08.2025 г., 21:06

Порив

217 0 0

Небето над мен да попитам

луната горяща във мрака

мога ли с пръсти да пипна.

Лице да повдигна нагоре,

нежно ръце да протегна,

да докосна нея далечната,

дивната, ярката, вечната.

В нощ на мистични видения

леят се  ангелски пения.

Красиви мелодии чувам,

в сърцето ми чувства бушуват.

Вълни от любов се люлеят,

славеи песни ми пеят.

Носят се трели небесни

в нощ като тази чудесна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Марулевска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...