Имам си приятелка хубава, красива,

много ерудирана, любеща – ревнива.

С нея имам среща, тук в кафе квартално...

“Много е сърдита”– каза ми брутално...

Хлопна телефона, хич не ме изчака,

нещо аз да кажа – “с друга бил съм, кака”!

Сядам до вратата в кафенето шумно.

Мисля си – какво ли да приказвам, умно?

Три жени на бара, нещо чуроликат –

трима таксиметраджии, явно ги бъзикат...

Три цветя в букета, взел съм, за да има

с нещо да посрещна, моята любима.

Ето я и нея – качва стъпалата,

влиза и ме почва, още от вратата:

- Ти не ме обичш! С мен се подиграваш!

Друга, знам събличаш... Мене разиграваш!

- Чакай малко скъпа – пробвам със цветята –

номерът не мина... Блъсна ми ръката.

Дамите на бара, спряха да бърборят –

гледат ме язвително, чак ще ме съборят...

Таксиметраджиите се подхилкват вперили,

погледи и те... Шоу тук, намерили...

Аз, като говедо, гледам твърде тъпо –

тая патардия, че ми стъпва скъпо.

Моята изгора, фръцна се и тръгна,

пак по стъпалата – гръб на мен обърна.

- Чакай слънце! Чакай – хукнах да я гоня –

чак през две-три преки чуват, как я моля...

Знам си я аз нея, че голям инат е,

но, какво магаре, пък съм аз – познайте!

Тичам и говоря – тя, уж ме не чува.

Вижда се, че просто, вече се надува.

Падам на колене – хващам и краката...

Спира тя, пред мене – цункам и ръката...

После се изправям – шушна и в ушето...

Чувствам, че омеква – цункам и вратлето.

Връщам я обратно – качвам я в колата,

нещо ми говори... Някаква позната,

казала била и, че съм я закачал,

че съм я “пощипвал” и че съм откачал.

- Няма нищо, мила – казвам – тази “гъска”,

явно, е “гнездила”, затова ти съска!

Моята любима, ме изгледа нежно

и въздъхна накак си, по-така – копнежно:

- Искам те сега, тука във колата!

Няма вече хора, спусна се тъмата.

Искам да ме галиш, милваш и обичаш,

и такива патици, ти, да не събличаш!

Няма да разказвам всичко, що настана –

изкривихме лоста, счупихме волана,

задната седалка и до днеска скърца,

а един ресор, от тогава “хълца”!