5.09.2014 г., 14:10

Порода „Чешит“

1.2K 0 11

Разбира се, ще продължавам,

да вярвам в чудеса,

да вярвам, че не остарявам,

във верността и любовта,

в доброто, в жеста на приятел,

(с наивност-демоде).

На бял кон, ще ме вее вятър,

ще си остана все дете.

 

И все така ще пускам тото

(за слепия късмет),

ще бъда глупава, защото

живея някак „от сърце".

Ще тичам влюбено насреща

на дума и ръка.

Ще плача после (пак е грешка!)

и няма да се променя.

Непоправима романтичка -

умира за красиво.

Ще бъда странна и различна,

докато ходя още жива.

 

Разбира се - аз съм такава.

И нека Бог да ми прости!

Докато дишам, продължавам

да бъда...същият чешит.


Радост Даскалова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря за коментарите!
  • "Разбира се, ще продължавам,

    да вярвам в чудеса,

    да вярвам, че не остарявам,

    във верността и любовта,

    в доброто, в жеста на приятел,

    (с наивност-демоде)."
    ------------------------------------------------------
    Много красиво и много актуално послание,
    прекрасен стих от прекрасна поетеса!
    ПОЗДРАВИ!
  • Ех, ако светът беше само от такива чешити, щеше да бъде чудесно!
  • Продължавай, Радост!
  • Харесах! Бъди!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...