Портрет
Един портрет като утеха само,
на лик любим, сега държа в ръце.
Макар и в него да се взирам нямо,
говори нежно цялото сърце.
Погалвам с пръсти бялото лице,
кафевите очи и вежди леки,
нослето там и гладкото челце,
и устните усмихнати, и меки,
и гарваново черните коси
заливащи обилно раменете.
Мечтая все за теб, каквато си.
Душата ми те търси в световете.
По- хубава си ти със любовта
и обещавам... твоя ще е тя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
