6.02.2009 г., 22:09

Портрет

922 0 0

        Портрет

 

Може би ще дойдеш ти отново тук

и аз ще слушам твоя глас отново,

той е като нежен звук,

той е като мъдро слово.

 

Ще гледам с часове очите ти,

но те към мен ще са студени,

ще галя с поглед пак косите ти,

но ти ще бъдеш безразличният към мене.

 

Добре, аз няма да те лъжа,

но това за теб е истина жестока.

Добре, ще ти го кажа смело:

Обичам те, обичам те дълбоко!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вера Камбурова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...