Живеем просто и това е мило, благо и чудесно.
Живеем, раждаме деца, които пеят детски песни.
Любов раздаваме безкрай и в бели църкви се венчаем.
Летим с живота – земен рай, и за усмивките мечтаем.
Мъжът мечтае за жена, за дом и весели дечица.
Жената ражда топлина и на доброто е певица.
Животът тежък ги дели, но после бързо ги събира.
Чете се в техните очи дъхът любовен на Всемира.
Дечица скромни имат те. Растат децата и отлитат.
Остават снимки от море. Лети животът и не пита.
Коси белеят се и мрак сърцата нечии поглъща.
Смъртта е там, на онзи праг. Гаси поредна малка къща.
Децата плачат пред смъртта, ала след малко продължават!
След всяка болка и тъма животът силен побеждава!
Животът беше с мен суров, но станах аз човек на книга!
Разбрах – животът е Любов, която с рими ме издига!
© Димитър Драганов Всички права запазени