Портретът
Поредна вечер във бара,
в ъгъла пияното свири.
Изкрещявам...
Триакордно фалшивеене стяга
красиво младо момиче.
Глупостта е безценна,
запалена нервно цигара.
Спестявам...
Чакана чаша със бренди
на гърлото в яд ме изгаря.
Рамо...
Докосване...
Поглед...
Портретът до мен се усмихва,
не отмества, пленява и срива.
Пожелавам...
Не искам да спирам да пия,
моментът "Виваче" разлива.
Секунда мълчание,
разум се мъчи сред ада.
Обещавам...
Ще спра да се крия.
Глупостта е вече награда!
Цигарата вече угасна,
а той не спира да гледа.
Добре де, участвам...
Чашата моля! -и тя ми е празна,
и пак се усмихнах унесен.
Станах замаян от стола,
портретът запали цигара.
Паднах...
Втората чаша със бренди
остана за него на бара.
Последна мисъл димяща,
той сиво, невидимо плака.
Излязох...
Вратата след мене се срути
бледнее без рамка плакатът.
LIKADEVONEN (04.12.2012г. 22:50ч.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илия Деведжиев Всички права запазени
