Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
23.01.2016 г., 11:29 ч.

Посадих си дърво 

  Поезия
636 3 15

Посадих си дърво
===============
Имам вяра за трима, напук на духовните пости,
оптимизъм в излишък и криви пътеки пред мен.
И понеже добро без фанфари се прави, и просто,
всеки ден, изживян със сърце, е красив и блажен.

 

Много мъничко вече ми трябва да бъда щастлива —
топъл дом, шепа смях до приятелско рамо и хляб.
Не желая излишък, за който да плащам горчиво,
нито умни съвети от някой (за смисъла) сляп.

 

Посадих си дърво, да ми бъде към синьото стълба
и за връщане корен, когато високо летя.
А понеже сърцето ми с родова обич е пълно,
под зелената шапка на клоните птици гнездят.

 

И защото съм луда за сто, сред нормалните ближни,
някой все ме кори, прекроявайки калната плът.
Но когато светът със сърце почне всичко да вижда,
под дървото прогледнал ще види зеления път.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красива зелена поезия.
  • Ще поседя мълчаливо, под твоето дърво.
  • Много е красиво и силно! Прекрасна равносметка за ценностите! Поднасяш хубава позиция на читателя! Браво!
  • Тук просто няма какво да се каже! Браво, Цвети!
  • Браво!
  • Браво, Цветенце
  • Браво!
  • Радвам се, че ви е харесало приятели! Благодаря от сърце! Краси, Рада, Ели, Валентин, Анастасия, Руми, Марина, Цвети, пожелавам ви спокоен и слънчев неделен ден!
  • Препрочитам с удоволствие, насища ме красивият дух на този стих! Браво, Цвети!
  • Умееш да насищаш думите със смисъл, Цвети! Браво!
  • Философско и образно - в съвършена форма...
    Честита Награда, Цвети!
  • Tzvetna, наистина си цветна. Завиждам ти за това, че "Много мъничко вече ми трябва да бъда щастлива" - аз съм на противоположния полюс, все нещо не ми достига.
  • На един дъх! Благодаря за удоволствието!
  • Прекрасни сравнения - докосващи, мъдри...!!!
    "Не желая излишък, за който да плащам горчиво,
    нито умни съвети от някой (за смисъла) сляп.

    Посадих си дърво, да ми бъде към синьото стълба
    и за връщане корен, когато високо летя.
    А понеже сърцето ми с родова обич е пълно,
    под зелената шапка на клоните птици гнездят."
  • Красиво и мъдро пишеш, Цвета! Браво!!! Пееш!!!
Предложения
: ??:??