26.10.2008 г., 7:23

Послание до скъпото островно съкровище

786 0 0
от много далеч...

токов удар по безмозъчна сирена(или тъпо сирене)
деградирали вече от мълчание/съжаление
и да седим,и да не седим - ще потръгне ли
накъде да потръгне?!
шумове,шумове... но нито един за мен
брегове отдавна забравени,
плажове вече отдавна напуснати
от голи туристи(или голи мечти)
няма раздяла,няма любов
каква любов - всичко еднопосочно се завъртя
а нали любовта търси посоки?!
ще бъдеш ли забравен
(на светофара говоря,не на тебе)
ще бъдеш ли отровен
от сивотата на прозрачното ти съжаление
(светофара, де - така весело светещ)
Какво си се разсветил,
все продължаваш да си търсиш внимание
(или сигурно на нещо показваш посока?)
ала нещото вече потъна
къде ли?
в локвата на ъгъла
на този тротоар
или на онзи завой...
трака ли ти всъщност,
та нали от удара загуби съзнание (?!)...
приказки, които чувам от хората,
настинка/простуда
или дълбока тъпа заблуда?
Какво се надяваш.
Какво ми се молиш.
Хайде - изчезвай,
хващай спасителния пояс и скачай да спасяваш жалкото нещо,
за което така "добросъвестно" се бореше.
Съжалявам,че ще те светна малко грубовато
(или ще бъде шеговато)
за друго търси своята кучка,
*entschuldigung,
своята нова любов.
Ще се засечем отново навън,в нов прекрасен слънчев следобед.
Оставям само тази хартийка с надпис, за спомен...

П.П.
[!на бележката не пише "обичам те"!]

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислава Благоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....