9.08.2014 г., 10:03

Послание, признание

1.1K 0 10

Заспиват ти очите уморени...

Клепачи натежали от сълзи?

Във мрака тъмен огън те изгаря -

сърцето ти в пожар гори...!

Защо се бориш с себе си не зная!

Защо си вечно в плен на любовта.

И дали тя... Или душата ти,

те кара... да търсиш -

любовта в света?

Логично искаш ти да мислиш...

По стъпките си искаш да вървиш!?

Избрал си своята пътека...

В света на Ангели...,

и измамници лъжи пророци!!!

Заспиват очите уморени -

в борбата с твойто аз...

И в плен на ярост тиха...

Заспиваш с тях и ти безкрайно уморен.

А сутринта тъй нежна, вдъхновена...

Си мислиш пак...,

че туй е някакъв кошмар!

Нежност, страст, любов и вяра... -

това са твойте орисници красиви.

-Те с теб до гроб, ще бъдат!

Макар и да не са щастливи!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много вярно си разбрала посланието ми!За което се радвам че сподели!Поздрави Мария с любов!!!
  • любов и вяра... многоточието е за надеждата нали, само тя не ни изоставя, не ни забравя,тя ще бъде с нас до гроб, нали! Харесах!
  • Много се радвам че си хванала точно мойте терзания...Благодаря ти от сърце!!!Поздрави бъди щаслива!!!НА Кръстина!
  • "Нежност, страст, любов и вяра... -

    това са твойте орисници красиви.

    -Те с теб до гроб, ще бъдат!

    Макар и да не са щастливи!!!"
    -------------------------------------------------------------
    Да, така е, животът е усилие, което винаги си струва! Много красив
    и мъдър стих, който докосва сърцето! ПОЗДРАВИ
  • Радвам се че сподели мойте мисли.Благодаря Миночка!Поздрави!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...