Дъждът си рони капката по капка
В математически синхрон,
А облаци сърдито спорят в крачка
За място по намръщения небосклон.
И тишината си пробива път
Секундово рамкира територия
Колко благосклонен дъх,
Пренася мислите във приключения...
Въображаемо редуват си картини,
Мечти далечни, така реално постижими,
Закътани дълбоко в ров в душата,
Изригват като див вулкан в главата... ...