17.07.2019 г., 11:00

Посланието на дъжда

1K 0 0


Дъждът си рони капката по капка
В математически синхрон,
А облаци сърдито спорят в крачка
За място по намръщения небосклон.

И тишината си пробива път
Секундово рамкира територия
Колко благосклонен дъх,
Пренася мислите във приключения...

Въображаемо редуват си картини,

Мечти далечни, така реално постижими,
Закътани дълбоко в ров в душата,
Изригват като див вулкан в главата...

Възможностите са по пътя,
само да ги хванеш,
Случайности, отварящи вратата,
В приказката да останеш.

Божественото е във естеството
На човешкото ни житие
Съдбовното с добро върти ни колелото,
ако на вяра си заложил свойто битие.

Ето как отнасяш философия за РАЯ
Преплетена с духовно - земната "джадая".
Мирът в дъждът тихичко говори
И никога не спори:
"Бъди добър, мечтай , бори се
За утрешния ден моли се
Да бъде по-успешен и красив
За всички - слънчев и щастлив!"

Това послание остави днес дъждът -
Да има смисленост в човешкия ни път.
Да пазим ценности, държим смирение,
Да има доброта, търпение,
Без хули, гадно унижение!!!

Изборът е наш, свободен и за всеки:
Кой път ще начертае и зад теб, навеки,
Решаваш ти, не го губи в пошлост и игри,
Просто е - мислите пренареди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...