І. ИГРА НА ДУМИ
Устните сърдито казват: - НЕ!
ДА! - ти шепне моето сърце.
Устата ми заклева те: - ИДИ СИ!
Сърцето плаче: - Моля те, върни се!
- Не! Сбогом! Сбогом! - устните изричат.
Душата влюбена след тебе тича.
Ах, устните ми казват, че те мразя,
но аз ревниво в себе си те пазя.
Не слушай моите сърдити устни!
Те лъжат, скъпи, мамят те изкусно.
Чуй признанието на сърцето!
Влюбено, открито, непревзето,
то шепне с трепет мойта тайна:
ОБИЧАМ ТЕ С ЛЮБОВ БЕЗКРАЙНА!
ІІ. КОШМАР
Ужасен сън! Говориш за раздяла,
за любовта ти, вече отлетяла,
говориш ми за ново чувство,
а в мен е пусто, пусто, пусто...
Ужасен сън! Отиваш си от мене.
Остават само чувства разпилени.
Остава в мене мъката да вие.
Остава болката душата ми да пие.
Ужасен сън! За друга ми мълвеше.
Че влюбен си във нея се кълнеше.
Била от мен по-хубава, по-млада...
Сърцето ми изгаряше на клада.
Ужасен сън! Добре, че си отиде!
Щастлива съм до мене да те видя!
Сънят е спомен. Птица отлетяла.
До мене си! Душата ми е цяла!
ІІІ. ЗАКЛЕВАМ ТЕ!
Обичай ме! Не ме разлюбвай!
Душата ми безсмъртна не погубвай!
За миг дори да спреш да ме обичаш,
сърцето ми на болката обричаш.
Заклевам те, не ме разлюбвай!
Душата ми безсмъртна не погубвай!
Аз цялата със тебе съм се сляла,
разлюбиш ли ме, няма да съм цяла.
© Генка Богданова Всички права запазени
Игра на думи, Кошмар и Заклевам те и
останах удивен !
Изключително майсторство !
Не само последните,но и първите ти побликувани стихове са прекрасни !
Предполагам, че имаш още непобликувани !
Успех и много любов ти желая !