17.06.2008 г., 11:49

Посланията на щурците

782 0 7
Липсваш ми, каквато беше вчера,
и онзи ден каквато беше, също.
Щурчетата за любовта треперят
и в музика живота си превръщат.

Всички се любуват на сълзите,
умело подредени в нежни ноти.
Тя - музиката, плач е за щурците,
разказваща за техните животи...

Някак е жестоко романтично
да пиеме сълзите със наслада.
Обичащият вечно ще обича.
Безчувственият даже и не страда.

Всяка вечер мрак когато падне
и чернота земята запрегръща,
разплакват се щурчетата нещастни
и песента при скъпата ги връща.

Затуй, когато чуем, че засвирят,
докоснати от звуците вълшебни,
те спомени в сърцата ни провират
и клетви, от любов да бъдем верни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Докосна душата ми това послание на щурците...Великолепен стих!
  • Поздрави от мен за прекрасния ти стих!
  • Поздравления за хубавия стих!!!
  • Тя - музиката,плач е за щурците,
    разказваща за техните животи...

    Нежното послание на щурчовата песен...
    Харесах много!
    Поздрави!
  • Щом нощем скрита болка ни обземе
    потапяме се тихо във сълзите.
    Живота любовта ни щом отнеме
    я търсим жадни в песен на щурците

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...