Всичко си има край
и на теб края ти дойде!
Може да не ми се иска,
но сбогуването ни зове.
Всичко като миг отмина,
а всъщност бе цели 12 години!
Понякога исках да свършиш,
но когато краят дойде -
на мен не ми се ще!
Иска ми се времето да върна
и пак първолак да бъда,
а не да готвя рокля
за последен ден!
Искам пак всичко да изживея,
а не да се чудя
какво ме чака да преживея!
Искам пак с приятелите
да бръмча напред-назад,
а не да чакам последен училищен звън!
Искам всичко да се повтори,
но невъзможно сега е!
Не ще се повторят годините мили
и безгрижните, волни детски години
и няма вече да има 15 септември за мене.
Страх или не - аз поемам напред
и какво ме очаква - не знам,
но не ще забравя аз никога
спомена за теб, училище любимо
и мойте най-луди години!
© Криси Всички права запазени
Спомените остват завинаги!
Поздрав за хубавото стихче!!!