Пропълзяваш от тишината на мрака.
Дори не чукаш на вратата.
Нито малки, нито големи,
никой няма да ти избяга.

Черна и необятна като нощта.
Ти си страхът за едни
и изкушението за други.
Спираш сърца и отнемаш души.

Колко щастливи сърца разби
и потопи от сълзи причини?
Живея в страх от твоите дела.
Подир оставяш само безжизнени тела.

Неканен гост, а всеки нагостяваш.
Щом се появиш, не ще те подмина,
без поредна сълза да отроня
и пръсти на чело да ударя.

Във въздуха аромат на страх се носи.
Ръката ми не спира да трепери.
Непрестанните среднощни кошмари
цялата смелост са ми отнели.

Очакването ти ме задушава,
но единствено това ми остана.
Да те чакам, да се страхувам
и сълзите си в чаша да събирам.

Чашата с болка се препълни,
а очите ми не спряха да леят сълзи.
С хладнокръвно оръжие в ръка
открих решение в студената стомана.

Примамващият сладък мирис на барут
отвътре ме стопля и не усещам студ.
Съвестта ми е чиста. Не чакай!
Чувствай се като у дома си. Заповядай.

Пълната чаша с ръка вдигам
и пистолетa в черепа опирам.
Последна усмивка и вдигам тост
за очаквания си последен гост.

... БУМ!...