30.01.2020 г., 10:50

Последен опит

591 4 6

 

Засилваш се, отскачаш... не и този път.

Събирай опит  скъпоценен.

Не ти е ден, залитна, срина се светът...

Напират вопли, глухо стенеш.

 

Повторен скок, високо... залюляваш прът...

отчаяно го молиш - спри се!

По гръб се приземяваш, губи се върхът.

Надеждата - мираж топи се.

 

Не се предаваш, трети и последен път

напрягаш сили до предела...

Надскачаш, оцеляваш, тленната ти плът

полита след мечтата смела.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...