Днес отново те видях с твоето момиче
бяхте толко щастливи,
а моето сърце тъжеше,
че отиде си и отне радостта ми.
Не мога да повярвам, че всичко свърши,
не мога да повярвам, че си с друга вече,
но сърцето продължава да те търси,
то иска пак да си те върне.
Но край! До тука бяхме!
Писна ми от лъжи безмълвни,
писна ми да те обичам вече:
изгубените дни не могат да се върнат.
Часовникът отмерва сълзите горчиви,
искам да го спра,
но как, когато воля за живот загубих,
не знам дали ще издържа.
И ръцете вледенени теб търсят пак,
прегръдка само може да ги сгрее,
върни се, моля те, при мен, докато е време,
твоето момиче, знаеш, че да обича като мене не умее.
Не си мисли, че не мога да обичам.
Повярвай: щастието съществува!
Аз на другото момиче, знам, че не ще приличам,
не мога аз на приказките хорски да робувам.
Това послание последно ти изпращам
и те моля да се осъзнаеш най-накрая,
на оная, чуждата ли ще повярваш,
а, ако да - не ща нищо повече да зная.