26.08.2006 г., 11:16

Последен опит...да те върна(JoinMeInDeath`F feat. bEtt)

1.5K 0 6

Днес отново те видях с твоето момиче
бяхте толко щастливи,
а моето сърце тъжеше,
че отиде си и отне радостта ми.

Не мога да повярвам, че всичко свърши,
не мога да повярвам, че си с друга вече,
но сърцето продължава да те търси,
то иска пак да си те върне.

Но край! До тука бяхме!
Писна ми от лъжи безмълвни,
писна ми да те обичам вече:
изгубените дни не могат да се върнат.

Часовникът отмерва сълзите горчиви,
искам да го спра,
но как, когато воля за живот загубих,
не знам дали ще издържа.

И ръцете вледенени теб търсят пак,
прегръдка само може да ги сгрее,
върни се, моля те, при мен, докато е време,
твоето момиче, знаеш, че да обича като мене не умее.

Не си мисли, че не мога да обичам.
Повярвай: щастието съществува!
Аз на другото момиче, знам, че не ще приличам,
не мога аз на приказките хорски да робувам.

Това послание последно ти изпращам
и те моля да се осъзнаеш най-накрая,
на оная, чуждата ли ще повярваш,
а, ако да - не ща нищо повече да зная.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси
  • На мен ми харесва БРАВО!
  • И аз благодаря
  • благорадя ви много и от името на бетт {}
  • Много е добро наистина. И форма и качесто всичко 6. Само малко не ми харесжа края...Смисъл такъв края е най-въздеистващ, а последното изречение някак си го разваля.." а, ако да - не ща нищо повече да зна" преди него би било добре ако има нещо по свързано с предишната мисъл. Иначе стихотоврението е супер {}

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...