1.11.2008 г., 17:02 ч.

Последен стих 

  Поезия
1166 0 18
Да те забравя ли? Не искам!
Но спомням си пак твойто безразличие.
Толкова любов ти давам,
(хора като теб не са за обичане)

Да стана ли ледена, студена?
Не! По-добре от теб да съм различна.
Не крия, че съм слаба и ранена,
но поне не съм себична.

Съдбата на двама подари ни
най-истинския дар - Любов!
Такъв огън силно горини
и не може да изгасне цял живот.

Че ще срещна друг по-добър,
това не искам да го казваш!
Има много по-добри, но исках теб,
с тази раздяла май само себе си наказваш.

Излишно е да казвам всичко това,
едва ли нещо значат за теб моите слова!
Щом искаш, тръгвай! Да те спра не бих,
всичко, което исках, казах го в последния си стих...

© Ванеса Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??