Последен стих
Да те забравя ли? Не искам!
Но спомням си пак твойто безразличие.
Толкова любов ти давам,
(хора като теб не са за обичане)
Да стана ли ледена, студена?
Не! По-добре от теб да съм различна.
Не крия, че съм слаба и ранена,
но поне не съм себична.
Съдбата на двама подари ни
най-истинския дар - Любов!
Такъв огън силно горини
и не може да изгасне цял живот.
Че ще срещна друг по-добър,
това не искам да го казваш!
Има много по-добри, но исках теб,
с тази раздяла май само себе си наказваш.
Излишно е да казвам всичко това,
едва ли нещо значат за теб моите слова!
Щом искаш, тръгвай! Да те спра не бих,
всичко, което исках, казах го в последния си стих...
Но спомням си пак твойто безразличие.
Толкова любов ти давам,
(хора като теб не са за обичане)
Да стана ли ледена, студена?
Не! По-добре от теб да съм различна.
Не крия, че съм слаба и ранена,
но поне не съм себична.
Съдбата на двама подари ни
най-истинския дар - Любов!
Такъв огън силно горини
и не може да изгасне цял живот.
Че ще срещна друг по-добър,
това не искам да го казваш!
Има много по-добри, но исках теб,
с тази раздяла май само себе си наказваш.
Излишно е да казвам всичко това,
едва ли нещо значат за теб моите слова!
Щом искаш, тръгвай! Да те спра не бих,
всичко, което исках, казах го в последния си стих...
© Ванеса All rights reserved.
