Изгубвам се във твоя поглед,

потъвам някъде дълбоко в теб,

защото си  синьо безвремие,

а аз съм тънка струйка мед.

И хляб насъщен, и вино лудо               

нося в  ръце от светлина.

И не искаш да ме загубиш,

пил жадно от мен топлина.

 По мост от твоите въздишки

минавам всеки бряг към теб.

И спъвам се, но продължавам,

вълнуваш ме като море...

Вълнението ме поглъща,

тъй както тъмен залив -

дюни и скалисти брегове,

но никога не се завръщам същата,

защото и бурята ми - пак си ти!