Последна жена
- Аз съм в нищото - бяло, оградено в стени.
- Кратък повей, кристали, празнота и вълни.
- Малка пауза, ноти, между звук - тишина,
- низ безкраен с въпроси, за живот след смъртта.
- За живот във оная, непонятна любов,
- безопасна, неясна - като вихър суров.
- За спокойната, тиха самота-пълнота,
- неизменна, пълзяща и последна Жена.
- Скрила с погледи шала на огромния ден,
- съществуваща цяла, вътре някъде в мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
