27.06.2008 г., 10:08 ч.

Последна жена 

  Поезия
666 0 12
 
  • Аз съм в нищото - бяло, оградено в стени.
  • Кратък повей, кристали, празнота и вълни.
  • Малка пауза, ноти, между звук - тишина,
  • низ безкраен с въпроси, за живот след смъртта.
  • За живот във оная, непонятна любов,
  • безопасна, неясна - като вихър суров.
  • За спокойната, тиха самота-пълнота,
  • неизменна, пълзяща и последна Жена.
  • Скрила с погледи шала на огромния ден,
  • съществуваща цяла, вътре някъде в мен...

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??