Jun 27, 2008, 10:08 AM

Последна жена

  Poetry
834 0 12
 
  • Аз съм в нищото - бяло, оградено в стени.
  • Кратък повей, кристали, празнота и вълни.
  • Малка пауза, ноти, между звук - тишина,
  • низ безкраен с въпроси, за живот след смъртта.
  • За живот във оная, непонятна любов,
  • безопасна, неясна - като вихър суров.
  • За спокойната, тиха самота-пълнота,
  • неизменна, пълзяща и последна Жена.
  • Скрила с погледи шала на огромния ден,
  • съществуваща цяла, вътре някъде в мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....