Jun 27, 2008, 10:08 AM

Последна жена 

  Poetry
701 0 12
 
  • Аз съм в нищото - бяло, оградено в стени.
  • Кратък повей, кристали, празнота и вълни.
  • Малка пауза, ноти, между звук - тишина,
  • низ безкраен с въпроси, за живот след смъртта.
  • За живот във оная, непонятна любов,
  • безопасна, неясна - като вихър суров.
  • За спокойната, тиха самота-пълнота,
  • неизменна, пълзяща и последна Жена.
  • Скрила с погледи шала на огромния ден,
  • съществуваща цяла, вътре някъде в мен...

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??