Jun 27, 2008, 10:08 AM

Последна жена 

  Poetry
721 0 12
Аз съм в нищото - бяло, оградено в стени.
Кратък повей, кристали, празнота и вълни.
Малка пауза, ноти, между звук - тишина,
низ безкраен с въпроси, за живот след смъртта.
За живот във оная, непонятна любов,
безопасна, неясна - като вихър суров.
За спокойната, тиха самота-пълнота,
неизменна, пълзяща и последна Жена.
Скрила с погледи шала на огромния ден,
съществуваща цяла, вътре някъде в мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Random works
: ??:??