Аз съм в нищото - бяло, оградено в стени.
Кратък повей, кристали, празнота и вълни.
Малка пауза, ноти, между звук - тишина,
низ безкраен с въпроси, за живот след смъртта.
За живот във оная, непонятна любов,
безопасна, неясна - като вихър суров.
За спокойната, тиха самота-пълнота,
неизменна, пълзяща и последна Жена.
Скрила с погледи шала на огромния ден,
съществуваща цяла, вътре някъде в мен...