Последна лихва
Сълзите, от сухи очи се изливаха.
Немощно потрепваха рамената старешки.
Думите, като стрели се забиваха,
изстреляни с ярост, от ръце нечовешки.
Съдия- изпълнител утре ще идва.
Ще описва всичко в къщата, двора...
Ток неплатен, лихви натрупани.
Нима и тия наричат се хора?
Какво ще им вземе? Старият скрин?
Или трите кокошки с петела?
Или пожълтелия стар балдахин,
скътан, да я повият в ковчега?
Къщата, май срутва се вече.
В руини, всеки ден се превръща.
И покривът гнил, лятос протече.
А сина, от чужбина, все се не връща.
Нека да дойде, съдията омразен.
Ще го покани в гостната стая.
Ковчегът е там, все още е празен.
За лихва последна, останал накрая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ник Желев Всички права запазени
