nikjelev (Ник Желев)
283 955
5 abr 2015, 11:22  

Последна лихва 

  Poesía
354 0 5

Сълзите, от сухи очи се изливаха.

Немощно потрепваха рамената старешки.

Думите, като стрели се забиваха,

изстреляни с ярост, от ръце нечовешки.

 

Съдия- изпълнител утре ще идва.

Ще описва всичко в къщата, двора...

Ток неплатен, лихви натрупани.

Нима и тия наричат се хора?

 

Какво ще им вземе? Старият скрин?

Или трите кокошки с петела?

Или пожълтелия стар балдахин,

скътан, да я повият в ковчега?

 

Къщата, май срутва се вече.

В руини, всеки ден се превръща.

И покривът гнил, лятос протече.

А сина, от чужбина, все се не връща.

 

Нека да дойде, съдията омразен.

Ще го покани в гостната стая.

Ковчегът е там, все още е празен.

За лихва последна, останал накрая.

 

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Простете ми , че го качих в този светъл ден, но случката ми бе разказана сутринта...
    Благодаря ви!
  • Тежко, жестоко... реално...
  • Горчиво като целия ни свят
    (или поне останките от него)
    Човешкото от него отлетя.
    Остана срам... (кому ли е потребен?)

    Поздравления и от мен!
  • Много тъжно, като живота! Поздрав!
    "Ковчегът е там, все още е празен.
    за лихва последна, той й остана."
  • Харесах и се натъжих и се сетих за една румънска поговорка "Последното сако джобове няма". Поздравявам те за Цветница, Ник!
Propuestas
: ??:??