Последната Жена

18.04.2023 г., 8:00 ч.

Поезия

216 1 3

ПОСЛЕДНАТА ЖЕНА

... когато някой ден се съберем – ако се случи някога изобщо,

ще бъда старец, побелял съвсем, негоден за съпружеската общност,

край рокличката твоя от жарсе – и вихрите в косицата ти руса,

Алцхаймер паметта ми ще тресе и Паркинсонът яко ще ме друса,

на дядковците в пролетния парк за теб легенди тихо ще разказвам,

ти, моя Мъченице! – Жана д 'Арк, ще изгоря на топлата ти пазва,

най-свята сред Жените на света, безсилен съм, защо да те будалкам? –

немилостива иде Старостта! – картинката нататък ще е жалка,

какво от мен очакваш? – аз не знам, пък и не ми е дадено да зная,

и по-добре да пукна адски сам пред ужаса – със теб! – в семейна стая,

на гръб да мъкна сетните си дни – със мозък, от стихиите отнесен.

И по-добре навеки остани! – Жената в моя стих и сън – и песен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.