ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА
... през егото – да бъдеш пръв, и ужаса – да си последен,
какъв е смисълът, какъв? – да се извърташ като свредел,
да жаждаш слава, власт, злата в процесията от бедняци,
кол ли заби във Вечността с една торба парични знаци? –
по цяла нощ да се въртиш в легло от трънени заблуди,
и по-добре клошар в Париж от цар, низвергнат и прокуден,
защо горчилки да береш, нали сме всички прах и пепел? –
пални си в храма тиха свещ, да грейнат празните ти шепи,
в света – нетраен, тъй добър, Бог място всекиму отрежда –
дори за пролетния кърт тунелът свършва със надежда,
и победителите с вик! – се сриват в пустота безмълвна.
Ще дойде твоят светъл миг, щом хлътнеш в залеза на хълма!
© Валери Станков Всички права запазени
пални си в храма тиха свещ, да грейнат празните ти шепи,