yanko27 (Янко Велков)
8 5
31.12.2009 г., 15:17 ч.

Последни мисли 

  Поезия » Философска
688 0 4

Отива си годината поредна,

неизменно губи дни от календара.

Залязва, но не ще да е последна

жертва на живота на олтара.

 

Времето е смъртния й враг

и с всеки миг безжално я убива;

песъчинките се сипят в ден и в мрак,

а часовникът все повече я скрива.

 

Потъва бавно, за да се превърне

в последна страница от книга по история.

Там ще чака, към нея някой да се върне

и да си спомни, макар и само на теория.


Бе неотдавна, пак в такова време,

бе неин ред да бъде Новата година...

а ето я сега – самотно дреме

и оплаква колко бързо мина.

 

Натежала, пълна с радости и мъка,

очаква търпеливо наследницата нова –

да й остави своята заръка,

за да може тя да е готова.

 

Защото почва се с надежда

за ново начало и ново добро,

но времето със себе си довежда

само счупени мечти и много зло.

 

И желанията, превърнати на пепел,

изпълват въздуха, не може да се диша...

... а пясъкът в часовника е пак изтекъл,

снегът пак е завалял, и пак е станал киша...

 

Безкраен кръг от вечен кръговрат,

а годината умира – на практика и писмено.

Не е възможно дните да се спрат,

а единствено – да се живеят смислено.

© Янко Велков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря! Може би съм твърде самокритичен, но на това стихотворение не бих си спестил критиката Все пак се амбицирах да публикувам и някои от по-стойностните си.
  • Прекрасен и мъдър стих, Янко!
    Щастлива да бъде Новата Година!
  • Мъдро!
    Вдигам чаша за Новата Година!!!
    Независимо, че след 360 дни и тя ще остарее...
    Просто, такава е диалектиката на Времето.
  • благодаря!
Предложения
: ??:??