Последни мисли
Отива си годината поредна,
неизменно губи дни от календара.
Залязва, но не ще да е последна
жертва на живота на олтара.
Времето е смъртния й враг
и с всеки миг безжално я убива;
песъчинките се сипят в ден и в мрак,
а часовникът все повече я скрива.
Потъва бавно, за да се превърне
в последна страница от книга по история.
Там ще чака, към нея някой да се върне
и да си спомни, макар и само на теория.
Бе неотдавна, пак в такова време,
бе неин ред да бъде Новата година...
а ето я сега – самотно дреме
и оплаква колко бързо мина.
Натежала, пълна с радости и мъка,
очаква търпеливо наследницата нова –
да й остави своята заръка,
за да може тя да е готова.
Защото почва се с надежда
за ново начало и ново добро,
но времето със себе си довежда
само счупени мечти и много зло.
И желанията, превърнати на пепел,
изпълват въздуха, не може да се диша...
... а пясъкът в часовника е пак изтекъл,
снегът пак е завалял, и пак е станал киша...
Безкраен кръг от вечен кръговрат,
а годината умира – на практика и писмено.
Не е възможно дните да се спрат,
а единствено – да се живеят смислено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Янко Велков Всички права запазени
Все пак се амбицирах да публикувам и някои от по-стойностните си.
