19.07.2009 г., 23:05

Последният

1.4K 1 25

Последният ми стих за теб. Последният.

Сирена е без глас, самотно соло.

С любовен пирует в мен пада лебедът,

скрил в песен свойта болка, вместо сбогом.

 

Последния си къс живот, последния

в гротескова усмивка ще зазидам,

а ти  ще ръкопляскаш с удивление,

помислил, че наужким пак умирам.

 

Последната молба към теб. Последната.

С лист мрамор щом плътта ми закопчаят,

субтитри от душата ти - проклетата -

във рима върху него да изваят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С лист мрамор щом плътта ми закопчаят,

    субтитри от душата ти - проклетата ...*


    Проклета си ...
  • Покъртително е. Риа, невероятно пишеш! Поздрави
  • Отново си сътворила нещо неповторимо и прекрасно. Обичам да те чета!
  • Ще цитирам Елмира:
    "Обичам и теб, и поезията ти!"
    Липсваш, Приятелко, малко се засичаме!
  • Отдавна не бях те чел, Рия - днес те изчетох. Като човек, като темперамент и настроение си си все същата, а като поетеса - си още много, много по-добра! Макар някога да ми се струваше, че нищо по-добро не може да има!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...