Ще се помоля. Времето изтече.
Последните трохи със страх събрах.
Молитвено сърцето ми се врече -
последни хапки нафора и страх.
Очаквах те. С иконите говорих.
Сърцето сякаш в шепичка се сви.
Не закъсня ли? Или ми се стори,
че времето от чакане горчи...
Сънувах те. Докосвах те. Бе живо.
Прекрасен сън - несетно отлетя.
Целувах те. Бе истинско, красиво -
отмина като сянка на сърна.
Накрая просто времето се стече...
Последните минути бавно влачат.
Последната сълза на сухо плаче.
Последните секунди се прескачат.
Последен взор във времето лети.
Последното очакване - си ти...
© Нели Господинова Всички права запазени