Кратък миг и изстива живота
в безпристрастната черна земя
и последното “Сбогом” отеква
като шепот пред празна врата.

И обгръща сърцето студено
ледна длан в тиха скръб и тъга
и сълза се извива смутено
в своя път към последна мечта.

И мълчат пак виновно душите
пред последният ден на нощта,
неспокойно поглеждат очите
към угаснала малка звезда.

Тихо пръст се посипва - отгоре
я закриват със нежни цветя
Още миг - ще потъне в забрава
всеки стон и след туй - самота.

След години и споменът няма 
да смущава спокойния сън
на душата, която остава
да ни чака пред прага отвън.