Последно
Кратък миг и изстива живота
в безпристрастната черна земя
и последното “Сбогом” отеква
като шепот пред празна врата.
И обгръща сърцето студено
ледна длан в тиха скръб и тъга
и сълза се извива смутено
в своя път към последна мечта.
И мълчат пак виновно душите
пред последният ден на нощта,
неспокойно поглеждат очите
към угаснала малка звезда.
Тихо пръст се посипва - отгоре
я закриват със нежни цветя
Още миг - ще потъне в забрава
всеки стон и след туй - самота.
След години и споменът няма
да смущава спокойния сън
на душата, която остава
да ни чака пред прага отвън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Иванова Всички права запазени
