ПОСЛЕДНО СБОГОМ

Обичах силно и мечтаех
за невъзможната любов,
с години аз се заблуждавах
и чаках твоя знак,
да ме прегръщаш и целуваш нежно, страстно,
за тези кратки мигове живеех и мечтах.
Копнеех аз да чуя как ме викаш тихо,
и само миг единствен в твоите прегръдки,
изпълваше душата ми с нежност, светлина
и раняваше сърцето ми, щом трябваше да си вървя.
Обичах те и те желаех, и бях робиня твоя
и всичко мило свидно на тебе аз дарявах,
за любовта ти на колене лазех и се молех,
и имала съм я, но не и пред очите на света.
Едва когато аз далеч от теб избягах,
разбрах за твоите чувства и мечти,
разбрах и аз за теб светиня съм била,
но късно беше, а и други вече сме.
Сега със сълзи на очи казвам СБОГОМ, но боли,
и тази болка аз в сърце до гроб ще нося,
че беше ти за мене извор животворен,
от който жадно пих и сбъднах си мечтите.
И днес, когато ти си вече минало за мене,
ще кажа - за нищо аз не съжалявам,
обичах те и в сънищата и в мечтите се виждах с теб,
ден и нощ, но в мислите си само, можехме да бъдем двама.
И честно Ние да си признаем
в тоз живот и в таз война
победител е жестоката съдба!